Днес беше чудесен слънчев ден. Може би един от последните
наистина хубави дни на отиващото си лято. Небето беше синьо, а въздухът
по-кристално прозрачен от обичайното. Беше топло, без да е горещо, вероятно
заради лекия ветрец, който гали нежно кожата. И все пак, въпреки лазурното небе
и искрящото слънце, въздухът намирисваше на есен – онази есен, която е
пъстроцветна и усмихната в началото, но все пак е предвестник на мрачните
ноемврийски дъждовни дни. Защо точно в този ден женският паяк, с който от няколко месеца
съжителствам мирно в банята ми, изяде мъжкия си събрат, който се появи преди
няколко дни? И това въпреки непрестанните му странни, но като се загледа човек
изключително интересни и красиви танци, с които я ухажваше! Биолог съм и знам
отговора на този въпрос, но това съвсем не означава, че ми харесва! Язък за
сложната хореография! Живот…
