Времето до теб по-кратко бе от миг,
в тази утрин изгрява слънцето сиво,
част от моето сърце отнасяш надалеч
и за миговете с теб ридая аз неутешимо.
Опитвам се да те успокоя, но аз самият вътре плача,
изплуват спомени за времето прекарано до теб,
но карат ме и те жестоко аз да страдам
защото липсата на топлината ти аз осъзнавам.
