Преди няколко години в една от тоалетните на Ректората на СУ, точно над
писоарите, някой беше надраскал: "В ръцете си държиш бъдещето на
България!". Тогава надписът ми се стори находчив и забавен, като по онова
време го възприех в "демографския" му смисъл. Днес обаче, неясно защо
или по-скоро ясно, слушайки по радиото новините за гласуването на кабинета на
Българската Социалистическа Атака за Права и Свободи, се сетих за него и
направих неприятната асоциация между бъдещето на България и една дума, която в
различните ѝ синонимни форми в разговорния език, се пише с три букви... Не, че
имам нещо против Партия "Атака" или "Движението за Права и
Свободи"... Е, признавам, че имам вродена недоверчивост (да не употребявам
по-силни думи като например непоносимост) на човек, който има съзнателни
спомени от времето на мечтите за светлото комунистическо бъдеще, към "Българската
(така наречена) Социалистическа Партия", но и това щях да преглътна, стига
да беше по правилата на играта, а не по процедура (каква хубава българска дума,
с такъв хубав природен смисъл)... Но определено не мога да възприема
правителство, което се крепи (независимо как ще нарекат процедурните си
партизански хватки отделните партии) едновременно
на ултранационалисти и етническа партия, срещу която джафкат като беззъб
пекинез същите тези ултранационалисти. Независимо, че и двете са заченати от
НЕбившата Държавна Сигурност. Звучи ми, не знам как точно да го кажа, някак си
най-малкото изключително нечистоплътно! Тази сметкаджийска коалиция на
хрантутнцитие предизвиква психосоматични реакции изразяващи се в напъни за
повръщане. Има граници в политиката, неписани граници, които никой не трябва да
си позволява прекрачва на никаква цена. Именно защото са неписани! Такива,
които се поставят от вродените в повечето нормални хора усещания за морал.
Иначе не отричам на никой правото да има своите политически разбирания и мнения
за политиката - както на нашите съграждани с не-българска етническа
принадлежност, така и на обикновените националисти-непартийци. Стига да
защитават идеите и вижданията си по правилата на съвременната европейската
политика. И най-вече да не са на дебела заплата на олигархичната мафия,
развиваща се като тумор в българския народ (тук имам предвид всички български
граждани от всички етноси и религии).
Та оказа се, че надписът от писоарите всъщност е бил доста пророчески,
макар и в преносния му смисъл. Поради тази причина това е първото правителство,
което няма право на нито ден, нито дори час, кредит на доверие. Това е
правителство, което не е избрано
от мнозинството на Народното събрание, да не говорим въобще за мнозинството на
изстрадалия ни и изпатил народ или поне тази част, която си направи като мен труда
да отиде да гласува. Сигурен съм, че то не избрано и от мнозинството от
редовите членове и симпатизанти на посочените три партии. Това е правителство,
което трябва да се следи не под лупа, а под микроскоп, при това без прекъсване,
защото, да си призная честно, имам предчувствието, че едно от малкото
предприятия, които ще са на печалба от неговото управление, ще е Терминал 1 на
летището. Смятам не е необходимо да уточнявам защо точно първи терминал... Дано
не съм пророк! Такова чудо не помня да е ставало през 23-годишния ни
псевдодемократичен преход! Дори и по времето на правителството на г-н Беров,
срещу което стачкувах някога като студент. Майната му, ако тогава знаех какво
ме чака 18-19 години по-късно, въобще нямаше да стачкувам, камо ли да чакам да
се строи Терминал 2, и щях да си бия камшика през единствения по онова време!
