За писоарите в Ректората...

Преди няколко години в една от тоалетните на Ректората на СУ, точно над писоарите, някой беше надраскал: "В ръцете си държиш бъдещето на България!". Тогава надписът ми се стори находчив и забавен, като по онова време го възприех в "демографския" му смисъл. Днес обаче, неясно защо или по-скоро ясно, слушайки по радиото новините за гласуването на кабинета на Българската Социалистическа Атака за Права и Свободи, се сетих за него и направих неприятната асоциация между бъдещето на България и една дума, която в различните ѝ синонимни форми в разговорния език, се пише с три букви... Не, че имам нещо против Партия "Атака" или "Движението за Права и Свободи"... Е, признавам, че имам вродена недоверчивост (да не употребявам по-силни думи като например непоносимост) на човек, който има съзнателни спомени от времето на мечтите за светлото комунистическо бъдеще, към "Българската (така наречена) Социалистическа Партия", но и това щях да преглътна, стига да беше по правилата на играта, а не по процедура (каква хубава българска дума, с такъв хубав природен смисъл)... Но определено не мога да възприема правителство, което се крепи (независимо как ще нарекат процедурните си партизански хватки отделните партии) едновременно на ултранационалисти и етническа партия, срещу която джафкат като беззъб пекинез същите тези ултранационалисти. Независимо, че и двете са заченати от НЕбившата Държавна Сигурност. Звучи ми, не знам как точно да го кажа, някак си най-малкото изключително нечистоплътно! Тази сметкаджийска коалиция на хрантутнцитие предизвиква психосоматични реакции изразяващи се в напъни за повръщане. Има граници в политиката, неписани граници, които никой не трябва да си позволява прекрачва на никаква цена. Именно защото са неписани! Такива, които се поставят от вродените в повечето нормални хора усещания за морал. Иначе не отричам на никой правото да има своите политически разбирания и мнения за политиката - както на нашите съграждани с не-българска етническа принадлежност, така и на обикновените националисти-непартийци. Стига да защитават идеите и вижданията си по правилата на съвременната европейската политика. И най-вече да не са на дебела заплата на олигархичната мафия, развиваща се като тумор в българския народ (тук имам предвид всички български граждани от всички етноси и религии).

Та оказа се, че надписът от писоарите всъщност е бил доста пророчески, макар и в преносния му смисъл. Поради тази причина това е първото правителство, което няма право на нито ден, нито дори час, кредит на доверие. Това е правителство, което не е избрано от мнозинството на Народното събрание, да не говорим въобще за мнозинството на изстрадалия ни и изпатил народ или поне тази част, която си направи като мен труда да отиде да гласува. Сигурен съм, че то не избрано и от мнозинството от редовите членове и симпатизанти на посочените три партии. Това е правителство, което трябва да се следи не под лупа, а под микроскоп, при това без прекъсване, защото, да си призная честно, имам предчувствието, че едно от малкото предприятия, които ще са на печалба от неговото управление, ще е Терминал 1 на летището. Смятам не е необходимо да уточнявам защо точно първи терминал... Дано не съм пророк! Такова чудо не помня да е ставало през 23-годишния ни псевдодемократичен преход! Дори и по времето на правителството на г-н Беров, срещу което стачкувах някога като студент. Майната му, ако тогава знаех какво ме чака 18-19 години по-късно, въобще нямаше да стачкувам, камо ли да чакам да се строи Терминал 2, и щях да си бия камшика през единствения по онова време!