За боклуците и чистенето

Ние, българите, страдаме от дълбоко вкоренени в представите ни стереотипи. Един от тях е, че си мислим, че знаем всичко за Турция и турците като народ... А колко много грешим! Какво може да знае един 7 милионен народ, съставен предимно от застаряващо население и в състояние на демографски колапс, за народ от 70 и повече милиона, при това в състояние на демографска експанзия?!

Бързам да кажа, че тази публикация не цели да правя реклама на Турция - дедите ми са се борили активно срещу турското робство, което ни е гнетяло в продължение на пет века, за което пък са заплащали включително и с главите си. Но аз също така вярвам, че за да има един човек или народ бъдеще, той трябва да не забравя историята, но да живее за бъдещето, да гледа напред докато върви. В противен случай рискува да се спъне. Ето това са направили нашите южни съседи докато ние сме спали - тръгнали са напред... И продължават, поне интелигентната и активната част от населението, да не позволяват погледа да се извърне назад.

Последните няколко дни аз прекарах в командировка в Турция и се сблъсках с т. нар. от турското ислямистко правителство "терористи". Те правеха демонстрации и протести през цялото време, ходеха на тълпи по улиците и скандираха неразбираеми за мен неща, полицията ги поступваше от пердах, но те не се отказваха. Това бяха предимно лица на млади, образовани, одухотворени и усмихнати хора, най често загърнати с тяхното знаме. На тях явно им беше писнало да ги връщат към средновековието, да забраняват на практика консумацията на алкохол, да връщат забрадките на жените и да ги карат да вървят с наведени глави една крачка след мъжете... Бореха се за светската държава, която бавно им отнемат, но която е довела до това, че днес ЕС може да завижда на икономическия растеж на Турция.

Но не и за протестите, демагогията на правителството или изопачаването им в медиите ми е думата - това за съжаление в последните десетилетия е прието за "норма" почти навсякъде по света - от най-изостаналата държава до най-великата демокрация...

Оказа се, че аз имах какво да науча - как се протестира интелигентно (освен твърдо и решително непоколебимо, когато конкретните обстоятелства, например водно оръдие или граната със сълзотворен газ, го налагат). Младите хора бяха решили, че искат да изчистят държавата си - в буквалния и преносния смисъл на думата. За момента се справяха не особено успешно в преносния, но ме порази как това ставаше в буквалния...

Последната вечер от пребиваването ми с колегите ми, с които бяхме излезли да вечеряме и да се поразходим, ни направи впечатление нетипичната (да си го признаем по съседски) чистота по улиците. Учудихме се, но бързо изоставихме темата без да се замисляме повече. На другата сутрин обаче, докато чаках да стане време да се насоча към летището, излязох да се разходя из града. Жегата ме накара по едно време да седна на сянка в едно кафене и докато бавно си сърбах с удоволствие кафето, забелязах поредната група демонстранти. Бяха на външен вид между 14 и 24 години... Повикаха 10-15 минути неща, които не разбрах, след което се разпръснаха. Много скоро след това тези момчета и момичета се появиха отново, оставайки закичени със знамената, с чувал в едната ръка и с латексова ръкавица на другата, започнаха да правят щателна оборка! При това не само на мястото, на което протестираха, но и покрай уличните заведения, където не те бяха виновниците за натрупаните през нощта боклуци. Бяха усмихнати, симпатични и старателни. Минаха като вълна през градинката и улиците и след тях всичко беше чисто!

Въпросната гледка, освен че ме порази, ме накара и да се замисля - кога ли и ние ще изчистим България... Не "за един ден", не и за седмица или месец, а завинаги! В буквалния и в преносния смисъл! Или може би първо трябва да изчистим душите си?

Браво, момичета и момчета! Стискам ви палци да успеете!  И ви благодаря, че ме научихте на нещо ново - как може да се протестира по един интелигентен начин! Дано и ние се научим да чистим, че мръсотията тук е не по-малко...