Преди ден-два пазарувах в голяма верига хранителни
магазини. На огромни пана рекламираха започването на работа в магазина като
продавач-консултант със стартова заплата от 1260 лв. на месец. С добавката „Don’t think little” на английски език,
както съм я дал – явно „таргетират“ англоговорящи (поне малко). Замислих се, че
сумата прави горе-долу толкова, колкото е стартовата заплата на доцент с надбавките
за образователната и научна степен „доктор“ и заемането на длъжност „ръководител
на катедра“ (вероятно знаещ някакъв английски език) какъвто се явява моя милост…
Прибрах се вкъщи и проверих – стартовата заплата (без надбавките ми за трудов
стаж) възлизат на 1210 лв. – продавач-консултантът ме бие с 50 кинта, а това си
е едно ходене на кръчма, че дори и две, ако го давам по-скромно!
Може би ще си помислите, че ми стана обидно… Не,
категорично! 1260 лв. или 1210 лв. на практика са еднакво недостатъчни за
относително нормален стандарт на живот, особено в София. Но си зададох въпроса
кое направило така, че продавач-консултантът и университетският преподавател в
най-реномираното висше училище, заемащо първите места в класациите и рейтингите
по ниво на образованието в почти всички професионални направления в страната, да
са поставени на едно и също стъпало на социалната стълбица.
След известно време си спомних и нещо друго, което
ми помогна да си изясня поне частично ситуацията – когато бях назначен на
работа през далечната и далеч по-бедна 1998 г. като млад асистент без нито ден
трудов стаж по специалността, моята заплата беше фиксирана на 2,5 минимални
работни заплати и тогава възлизаше на 98 лв. (всъщност 98 000 лв. преди
деноминацията, което ми позволява да се шегувам, че след 20 години заплатата ми
е намаляла 70 пъти). Хубавото беше, че заплатата ми растеше от време на време,
а пък и никой не започва да се занимава с фундаментална наука заради парите...
След година-две обаче заплатите ни в СУ бяха „отвързани“ под претекст, че били
растели прекалено бързо, а пък Бездържавието (нарочно не използвам думата „Държава“
за България, тъй като по-нататък ще се обоснова защо ми се вижда бая неуместна)
започна, оправдавайки се с финансови кризи, да не изплаща доста често цялата
субсидия за най-стария си, най-престижен и най-голям университет. И така се
стигна до сегашния момент, когато стартовата доцентска заплата (без добавката
за научна степен и заемане на някаква ръководна длъжност) е 860 лв., което при
настояща минимална работна заплата от 510 лв. прави точно 1,69 пъти. Тоест като
се раздели 2,5 на 1,69 се получава, че сега, през 2018 г. в рамките на Европейския
съюз, новоназначен доцент взима 1,5 пъти
по-малко, отколкото „прост“ асистент през далечната и далеч по-бедна и
политически неориентирана и безперспективна 1998 г.
Зададох си логично въпроса защо е така. Естествено,
както биха отговорили 99,999% (като представител на точните науки обичам
точните числа) от управляващите ни политици, защото толкова може и това са
икономическите възможности на страна в преход (накъде?!?). Да не каже някой, че
съм твърдоглав, ще проявя разбиране – да, споменатото вече Бездържавие е бедно
(което хич не би трябвало да е така, но това е съвсем друга тема) и няма
възможност да дава на всички толкова, колкото искат или поне колкото дори онези
99,999% от управляващите признават, че заслужават. Но, по дяволите, супермаркетът,
който дава доцентски заплати (евала на него, казвам го сериозно и без ирония!)
на най-низшите си в служебната йерархия длъжности, да не е по-богат от една
държава?! Или пък да не би да притежава законови (наблягам на тази дума
нарочно!) лостове за влияние в икономиката, сравними с тези на Бездържавието
ни?!
Естествено, че не! Но пък като споменах лостовете,
някак си ситуацията стана кристално ясна – Бездържавието (е, ако сте възмутени
и шокирани и искате, наричайте си го Държава) разполага с един много важен
приоритет, от който дори едно Бездържавие, колкото и да е бедно и немощно, не
може да бъде лишено – то може да преразпределя финансовите потоци на своята (а понякога
и не само) територия.
Това означава, че системата е повредена, при това
по мое вътрешно 100%-ово убеждение напълно умишлено - един политик просто не
може да е толкова некомпетентен и прост, че да постигне подобни резултати без
да иска и само с бездействие! Според фундаменталните природни закони, които
управляват всичко в познатата ни Вселена, една затворена система, независимо
каква, която е извадена от равновесие, без външно вмешателство се саморегулира,
достигайки рано или късно до равновесно състояние, но никога не може да се
отдалечава от него. Което пък означава, че тук социалната система се поддържа
вече 30 години целенасочено в неравновесно състояние. Да питам ли в чий интерес
е това и КОЙ? се възползва? Мисля, че е безпредметно…
Но да се върнем към равновесното състояние –
направих си груба сметка кои са най-развитите икономически и политически относително
неголеми държави (не бих искал да правя съпоставки със съществуващите понастоящем
държави от имперски тип, разполагащи с огромни ресурси). Като се замислих, това
са почти винаги държави без някакви значими природни ресурси, но без изключение
са държави с изключително развита образователна система, в които образованието,
включително и професионалното, са издигнати в култ. Да дам ли пример? Ами
примерно Корея (южната, северната може да бъде посочена само с цел засилване на
контраста) – държава с оскъдни икономически значими природни ресурси, която
преди 70 години е била една от най-бедните в света и напълно разорена от война.
Днес тя е икономически гигант, създаващ немислима за родните настоящи условия стопанска
добавена стойност.
А ние къде сме и защо сме на това дередже? По
територия сме горе-долу еднакви, по население – предполагам, че южните корейци
да са най-много два пъти повече от нас, но на практика сме от един порядък, по
климат и други природни дадености на практика сме идентични. Различаваме се
съществено само по едно нещо – хората, населяващи териториите на двете страни.
Тук сме мързелви, мрънкащи, вечно недоволни, но преди всичко изключително прости,
при това масата сме достигнали да такава висота в простотията ни, че се гордеем
с нея и я демонстрираме с повод или без. Доказателство – ами, ако чалгата (не
само като жанр, но и манталитет) не ви е достатъчна, то излезте на улицата в
оживен час, седнете на някоя пейка и наблюдавайте 5-10 минути само какво се
случва наоколо. Ще разберете какво имампредвид.
Да, ама след като се замислих, че простотията ни е истинската
причина за мизерията, си спомних, че преди 30 години не беше така, въпреки
45-те години див комунизъм и управление на 100%-ови некомпетентни цървули.
Тогава хората например не си шлайфаха мозъчните гънки с теУевизорЪ, а четяха
книги. Включително и по пейките в парковете. И като пуснеха някоя интересна
книга, в стотиците книжарници само в София (за по-младите ще уточня, че тогава
в книжарниците се продаваха основно книги, а не канцеларски материали и
играчки, както е сега) се извиха опашки. Отделно, че неизбитите от червения
терор интелектуалци от времето преди Втората световна война в голям процент
бяха все още живи…
Как обаче се стигна до сегашното управление? И
тогава (както споменах), и сега управляващите определено не бяха и сега не са интелектуални
колоси, че тогава бяха дори доста по-прости и съвсем откровено неуки. Тогава
откъде идва различието? Ами пак се връщам на саморегулиращата се система –
единственото, на което тогава сериозно държаха, беше да са на власт, но тогава,
за разлика от сега, поне не вредяха съзнателно, след като бяха решили, че са
избили буржоазната според тях интелигенция. Дори на низши управленски постове,
съзнавайки своята некомпетентност, назначаваха понякога дори неблагонадеждни
поради „буржоазен“ произход обучени и компетентни хора, че да вършат работа.
Единствените научни направления, които тогава бяха нарочно осакатявани и
съсипвани, бяха философската и историческата науки. Развитието на математическите
и природните науки, дали поради факта, че имат огромен потенциал за „двойна употреба“
(много модерен за онези времена ефемизъм) беше подкрепяно и насърчавано и може
би единствено при тях се прояви частично на практика иначе напълно безпочвения
закон на диалектическия материализъм, че количествените натрупвания водят до
качествени промени. Е, промените не бяха толкова качествени, колкото бяха тези
на развитите страни, които не се ръководеха от споменатия „закон“, но все пак
българските учени не ги беше срам от западните им колеги…
Икономическите науки са отделен въпрос, тъй като
дори най-чугунените болшевишки мозъци съзнаваха, че са се провалили и това,
дето не го мислят, но го говорят, няма как да стане. И може би поради тази
причина висшият номенклатурен ешелон изпрати челядта си да се изучава в чужбина.
Въпросната челяд се върна след псевдопромените у
нас и измести родителите си от управленския апарат на все още съществуващата
тогава държава, само че този път под знамената на различни партии, а не на една
единствена. И се започна с реформи. Само че единственото, което се реформира
непрекъснато в последните 30 години, беше образованието. Показателен е следният
пример – аз в 9 клас в часовете по химия бродех из дебрите на органичната
химия. В същото време братовчедка ми, която живееше в Белгия и е на моите
години, учеше формулата на водата. Кой модел - нашият или белгийският - е
по-правилен, не мога да кажа, но днес предполагам, че един не малък процент от
деветокласниците, които само формално се водят ученици (заради системата за
финансиране на училищата), знаят, че въобще изучават предмет химия в училище.
Защо беше съсипана образователната система у нас?
Ами отговорът е само един: номенклатурната челяд, която беше изпратена и все
още е изпращана омразния на самата нея Запад да учи, може и да не е блестяла с
академични успехи и постижения, някои нейни представители дори да не са се
докопали и до дипломиране, както става ясно напоследък, но не може да ѝ се
отрече, че надрастна родителите си съвсем малко, но достатъчно, че да осъзнае,
че в условия на свобода на словото и на практика неограничен достъп до всякаква
информация, не може да се запази на власт само с безсмислени кухи лозунги и
програма „Время“ в петък вечер по единствената едно време телевизия. Оказва се,
че в днешно време единствената възможност хората да не се възползват от
информацията и най-общо социалното знание е да се елиминира възможността да
обработват адекватно информацията. С прости думи казано – да се отучат да
мислят. И го постигнаха много ефективно – с изгонването в чужбина или
маргинализирането поради материална нищета на интелектуалния елит. Така те
построиха своето чалгаджийско-мутренско Бездъържавие с вид на кочина. Днес у
нас не печелят най-много пари тези, които се трудят най-много физически или
най-много интелектуално, а тези, които работят в офис и, когато ги попиташ
какво точно работят, започват едни толкова дълги обяснения, че направо накрая
те хваща яд и съжаляваш, че си попитал, без да разбереш за какъв точно труд
биват възнаграждавани 2-3 пъти повече от продавач-консултант в голяма верига
супермаркети (за да не бъда обявен в егоцентризъм не използвах за сравнение
доцент в СУ)
Дали нещата могат оправят? Горещо се съмнявам. В
Съдебната палата има един надпис, който по памет гласи, че „Правосъдието е в
основата на държавата“. Но в нашето Бездържавие е по-лесно да си уредиш
проблема с бухалка или с рушвет и поради неукост (да не казвам идиотщина) си
мислиш, че като си постигнал своето по някой от описаните два начина, си
спечелил. Но отговорът е, че това е заблуда. Защото днес може и да си успял, но
утре ще дойде някой с по-яки мускули от твоите или с по-дебел портфейл от твоя.
За да има правосъдие, съответно Държава, трябва да има ниво на образованост на
населението. Доказали сме го и самите ние през нашето Възраждане, когато макар
и под чужда власт и бедни, сме правили килийни училища, където са учили както
децата на чорбаджиите, така и тези на ратаите, които не са имали с какво да
издържат даскала. Но чорбаджиите са били достатъчно умни да си дават сметка или
пък подсъзнателно са установили, че финансирайки и обучението и на децата на
техните ратаи, те помагат и на самите себе си, имайки на разположение по-квалифицирана
и съответно по-производителна работна ръка. Което е довело да това, че през XIX век
българските земи са били икономически най-развитата част от Османската империя,
а българският народ – един от най-образованите в нея. И така сме стигнали до
възстановяването на Българската държава.
Така че – bitch, please!
Изразът „Тука е така“ напълно изчерпателно обяснява защо тука е така. Стига
философстване! Ако не ти харесва, бéгай касиер в супера и не мрънкай!
