Всяка година на 8 март бивам
упрекван, че съм темерут, невъзпитан и какво ли още не, че не честитя „Деня на
колежката“ (защо не „Деня на майката“, нямам намерение да обяснявам – виж този
линк: http://www.webcafe.bg/id_1817332125_Za_podmyanata_8_mart_ne_e_denyat_na_mama?
) И, честно казано, вече ми омръзва да давам обяснения по няколко пъти на ден,
затова ще го напиша, пък който иска – нека чете. Имам няколко съображения,
които ще изброя по степен на важност:
1. По стечение на обстоятелствата
съм бил отгледан и възпитаван основно от жени - моята майка и моите лели. Поради тази
причина аз съм истински благодарен за невероятните усилия (физически, духовни,
материални), които всяка една от тях е полагала да направи от мен колкото се
може повече човек (доколкото това е възможно за мен). За което им изказвам ПОЧИТ И ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ! Лишенията и болките,
които всяка една жена изживява по време на бременност, раждане и отглеждане
през първите 15 години, че и след това понякога, едва ли мога като мъж да си
представя. Поради тази причина моята почит и благодарност трябва да бъдат
изказвани и показвани през всеки един ден от годината, а концентрирането им в
един единствен, според дълбоките ми вярвания и разбирания, е изключително
пренебрежително и обидно – нещо като купуването на индулгенции (които по
принцип могат да доведат до душевно равновесие единствено слабоумните).
2. Празникът е унизително сексистки.
Не вярвам, че се е родила жена, която искрено да вярва и да е съгласна, че
трябва да бъде уважавана и обгрижвана, да кажем само през два дена от годината –
на 8 март и на рождения ѝ ден примерно. Когато един мъж обича една жена, то той
трябва да се грижи за нея и капризите ѝ и да ѝ оказва внимание поне през 16
часа от денонощието, през всеки един от 365-те дни в годината. В противен
случай той не е мъж, а просто един мухльо…
3. Това е „Денят на колежката“.
Този празник е официализиран и наложен от най-мракобесното управление на
страната, предимно по профсъюзна и ОФ- линии, при това обременен с огромна
идеологическа пропаганда, пропаганда лишена от смисъл и на светлинни години от
съществуващата реалност (виж пак линка по-горе). Аз ще споделя само спомените
си от 80-те, когато в предприятията и учрежденията на дамите им бяха подарявани
организирано тенджери и тигани, в комбинация със смачкано полу- или изцяло повехнало
лале или зюмбюл. Готино, а?
4. Празникът е комерсиализиран –
като доказателство е достатъчна една 5-минутна разходка по „Графа“ от „Попа“ до
„Славейков“. То за съжаление почти всички празници в последните години
търгашеският ни манталитет комерсиализира по отвратителен начин, та трябва ли
още един?! Същността на празниците не беше ли в духовното извисяване? Честно,
12-16 годишните момичета, които карат съучениците им да им купуват цветя и да
им правят подаръци какво празнуват – първи мензис ли? Извинявам се за
бруталността, но скоро го прочетох и много ми хареса!
В кратко заключение – мили дами,
благодаря ви, че сте това, което сте! И не се унижавайте да приемате уважението
и благодарностите през един единствен ден от годината – заслужавате поне 365
пъти повече!
С уважение,
8 март 2017 г.
