Всеки, който има поне малко
интерес към историята, си е задавал поне веднъж въпроса как загиват големите цивилизации… Ами то е
ясно – достатъчно е да се огледаме какво става около нас. Отговорът е ясен –
една цивилизация загива, когато спре да твори цивилизация, а се ограничава
единствено до консумацията ѝ. То това си е чисто биологичен закон – организмът или
се развива, или загива, ама да не се отклонявам от темата…
Та да се върнем на въпроса –
какво всъщност представлява цивилизацията? Когато човек се замисли, стига до
един много прост, но същевременно и неочакван отговор – цивилизацията е
създаване на интелектуален продукт. Материалните богатства, военните победи и
останалите ѝ по-големи и или по-малки „кефчета“ са немислими без
изобретателността. А тя от своя страна е директно отражение на образоваността, която пък тренира интерлекта на хората.
Още по-странно е как стигнах до
отговора на този въпрос, който признавам ме мъчи от доста време. Накратко –
съвсем неочаквано. Привечер имах да свърша една работа, която свърших неочаквано бързо.
Естествено, когато човек свърши нещо привечер, някак си отвътре му идва да му
се допие бира. И понеже работата изискваше мъкнене на малко инструменти, а аз
съм мързелив човек, тръгнах с мотора. Купих си бирата и видях, че бензинът ми е
на свършване. И противно на правилата, не открих отговора на фундаменталния
въпрос след като ликвидарх доволно количество бира, а на …бензиностанцията.
Оказа се, че Европейската цивилизация днес загина малко на бензиностанцията!
Какво имам предвид? Отивам
на абсолютно празната бензиностаниця в 8 вечерта и спирам до колонката.
Бензинджията се прави на разсеян в другия край, седнал на бордюра и забил нос в смартфона (защото моторът нали е най-безсшумното
превозно средство и няма как да му привлека вниманието). Тоест КОНСУМИРА ЦИВИЛИЗАЦИЯ (излишно е да
обяснявам колко безсънни нощи в продължение на години са прекарали десетки хиляди
инженери и програмисти да създадат високо технологичното устройство, по което
той да обменя непрекъснато 0 бита информация). След бая време, явно ме е
наблюдавал с периферното си зрение, че го гледам лошо, си вдига на забавен
каданс задника и идва да ми налее бензин. Още щом насочва пистолета към
резервоара изтръпвам – убеждавам се, че ако му позволя да натисне бутона,
моторът ми е ще бъде изкъпан с А-95. Не знам как съм го погледнал в този
момент, но ми връчва пистолета още при първото поискване, без да се налага да
настоявам…
Докато пълня си задавам въпроса колко
трябва да научи един бензинджия за да работи като такъв? Да се пълни резервоара
на мотор, признавам, изисква известна тънкост – не като при колата, тъй като
трябва да се внимава. Но всеки човек с коефициент на интелигентност поне 30% от
средния, би съобразил, че ако не напъха пистолета в големия отвор, при
подаването на гориво, то ще изплиска! Не е като решаването на интеграли или
диференциални уравнения… Тоест човекът е толкова интелектуално disadvantaged (на
български език най-близкият превод е „в неравностойно положение“, което обаче звучи
обидно, за разлика от английския термин), че не може да съобразява, че силна
струя при срещане на препятствие има 100%-ова вероятност да се отклони.
Междувременно пристига 20-годишно
голфче тип „чисто нов внос, само една баба го е карáла веднъж седмично в събота
до супера, но го продала, че ѝ взели книжката, че ослепяла на 90 години от
старост“, от който дъни очакваната за този тип автомобили чалгия. От голфчето
слиза напомпана батка с типичните за типажа татуси на пламъци по бицепсите и
казва калсическото „Сѝпи газ за 10-тара“. Бензинджията претърпява рязка промяна
– засиява, активизира се и почти тича и пърха около голфчето. Въобще нищо общо
с вялото му поведение с мен. Не е заради
парите явно (аз сипах за 30 лева), вероятно тук в сила влиза френската
поговорка “Ceux qui se ressemblent s'assemblent” (има и български еквилалент,
ама той е включва магарета, а аз не целя да обиждам никой).
След тези мои антропологични
наблюдения се запитах какъв е шансът бензинджията да допринесе макар и
минимално за развитието на цивилизацията? Мда… Ще спестя отговора, но да кажем,
че поне теоретично шансът не може да бъде изключен. Теоретично… Ами батката с
подвижната чалготека и 10-тарата? Ми същият… А колко са тези като тях? Добре е,
че не знам. Или поне се залъгвам не особено успешно, че не знам.
Платих и отпраших. Хубавото е да
се кара мотор когато е топло, но баш жегата е отминала и улиците са полу-парзни.
Позволява ми да изпразня съзнанието ми от бензинджии и напомпани батки. А и
мисълта за стека бири в куфара прави вечерта само по-добра!
ПОСЛЕСЛОВ № 1
Докато търсех подходяща
илюстрация за публикацията, пишейки „бензинджия“ в Гугъл, той ми предложи „заплата
на бензинджия“. Погледнах – малко по-голяма е от стартовата заплата на главен асистент
в Софийски университет и малко по-малка от тази на доцент пак там. И с около
50% по-голяма от минималната в момента. Ами така загиват цивилизациите –
постепенно когато се ограничат до консумация на цивилизация и престанат да
създават такава.
ПОСЛЕСЛОВ № 2
Оказа се, че касиерката ми е дала
бележката за 10-тарата на батката… Явно ще трябва да призная някои
статистически факти за ЕнтеУектуалния потенциал на народонаселението…
