Цвете

Ти си цвете във безцветен свят,

без черно, бяло и дори кафяво,

дразниш ти студа от ред и скука

в ежедневие обагрено във сиво!

Прилеп

Прилепът виси надолу със глава

застанал той във поза извратена

на обратно възприема той света,

невиждайки небето в своите крака.

Но знае той, че нощ ще падне,

ще разпери той крилата черни

неуловимо ще политне в мрака

на лов за жертвите си бедни.

18 май 2011 г.

Течна тишина

Течна тишина удавя ме във жега,

облаците по небето неподвижни спят,

тревата не помръдва вкаменена,

без дъх да мога да поема поема

лежа с вериги вързани крила

Лепкавата тишина душата ми мори,

в мозъка ми бавно се просмуква

дори по-страшна тя е и от лудост

в главата ми изпарзнена от мисли

усещам как ме завладява тя.

16  май 2011 г.

Разпилени мисли

Разпилени мисли в главата ми бушуват,

подскачат, реят се, хапят и пищят

и днес не мога да ги обуздая,

дори не смея да мечтая да ги победя.

Ревността наднича зад вратата,

упорито дебне и се готви тя,

разумът опитва се да я прикрие,

но знам, че рано или късно побеждава тя.

Непрестанно опитвам се да съградя стена,

която да ме пази от страха от самота,

но червеят на ревността дълбае я отдолу

и ме кара да треперя да не рухне тя.

Когато теб те няма

По улиците срещам хиляди жени
някои от тях дори красиви,
но сърцето ми е парзно в джунгла от мечти,
не мога да се радвам днес на твоите очи.


Сърцето ми отвлече ти далече,
отвъд морета, езера и планини,
за твоята целувка устата ми жадува,
но усещам само жаждата горчива.

7 май 2011 г.