Течна тишина удавя ме във жега,
облаците по небето неподвижни спят,
тревата не помръдва вкаменена,
без дъх да мога да поема поема
лежа с вериги вързани крила
Лепкавата тишина душата ми мори,
в мозъка ми бавно се просмуква
дори по-страшна тя е и от лудост
в главата ми изпарзнена от мисли
усещам как ме завладява тя.
16 май 2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар