Тъмните векове са били наричани тъмни не заради масовите глад и мизерия, епидемиите, избиващи по 20-30% от населението, братоубийствените войни или пък подтисничеството под формата на крепостничество. Всички тези неща ги е имало под една или друга форма, както в Античния свят, така и в по-модерните времена. Тази няколковековна епоха е била тъмна, тъй като през нея тъмнината е царувала над просвещението. Личностите, които са останали в историята от този период с тяхната духовна дейност, а не с варварски постъпки, са единици и трябва да се замислим малко по-дълго за да се сетим за някой пример…
Задавал съм си въпроса защо е било така. И еднозначен и разумен отговор не съм могъл да намеря. Дали духовният упадък се е дължал на масовата бедност? - Не навсякъде в Европа масите са били чак толкова бедни и са гладували систематично. Дали е било заради войните? – Тъмните векове са царували и в относително „миролюбиви“ територии и държави, а и войните може и да са били почти непрекъснати, но не са били 100% непрекъснати. Да не говорим, че въобще не са били масово мероприятие и в тях е участвал относително малък дял от населението. Какво тогава е довело до масовото оскотяване и духовна нищета, какъвто процес се наблюдава и днес? Все пак масите са имали някакви права и дори и имот за разлика от античността… А и се е наблюдавал значителен технологичен прогрес – факт, който не може да бъде отречен.
Задавайки си такива въпроси, открих нещо общо между масовото оскотяване през тъмните векове и това, което се наблюдава сега. По-точно две неща… Първото е отричането на необходимостта от образование и просвещение. Второто е следствие от първото – започват да преобладават хората, които не слушат какво им казва Бог в Свещените книги чрез своите пророци и вместо това започват да говорят от Негово име. Дори и те самите да са откровено безписмени и да не могат да четат Божието слово. И отричат науката и просвещението. Последствията са катастрофални – който иска пример, може да посети един известен музей в Мадрид…
Дали сме пред нови тъмни векове? Да, несъмнено. Компонентите, които споменах са налице –технологичен прогрес, съчетан с масово интелектуално оскотяване в резултат все по-силното осланяне на технологиите, вместо на мисълта. Това се нарича мързел. Колко хора днес могат да умножат две трицифрени числа с лист и химикалка, а не с телефона си в джоба? Но това, както се казва, е нищо – технологиите днес се използват и за активно промиване на мозъци с всякакви формати на предавания тип „интелектуална клизма“, а тези, които ги отбягват поради някакви остатъци на интелект, биват облъчвани отвсякъде с различни форми негативизъм, водещ до депресивни състояния. Често пъти е достатъчна само една средностатистическа новинарска емисия за да се развали трайно настроението. Дори т.нар. научно-популярни предавания и канали за десетилетие деградариха дотам, че днес публиката им се интересува повече от това какво ще стане, ако човек примерно се залее с течен азот (е, слагат надпис „Не опитвайте това вкъщи“), отколкото примерно с фундаменталните тайни на функционирането на Вселената.
Но като че ли най-успешно огънят на просвещението се гаси с т.нар. масова култура – кино, музика, книги, въобще изкуство. Само по себе си това понятие е оксиморон – културата не може да е масова. Ако една култура стане масова, това вече не култура, а в най-добрия случай интелектуална дъвка (да не използвам по-обидни думи). Културата по правило се прави от хора, които изпреварват времето си с новаторски и оригинални идеи и дават насоките на развитие на човечеството. Поради тази причина те първоначално биват разбрани и приети от малцина, а не от всички.
И все пак в един момент в миналото огънят на просвещението е бил запален – в началото с пламъка на кладите, но все пак човечеството е успяло да се измъкне от тъмнината. Не ми дава мира обаче въпросът – не е ли по-добре вместо огъня на просвещението да бъде запалван отново с клади (или някакъв техен еквивалент), просто той да не бъде угасен? Не е ли по-лесно да четем историята? Или поне да четем? Е, тук с четенето май прекалих с наивизма ми.
