неделя, 24 юли 2011 г.

Плуващи слонове


Наскоро, ама съвсем наскоро, ми бе зададен екзистенциалния въпрос дали слоновете могат да плуват… Въпросът е особено екзистенциален за самите слонове, тъй като хипотетично от неговия отговор зависи това, дали биха оцелели във водата… Аз съм биолог и се предполага, че би трябвало да знам отговора му, ама аз съм по-особена порода биолог – молекулярен. А ние, молекулярните (а не мУлекОлярните биолози, както пише във военната ми книжка), въпреки че не колим мулета и други относително едри бозайници, сме свикнали да работим с обектите на нашите изследвания в смлян и хомогенизиран на субклетъчно ниво вид… Не, че не би могло слон да бъде хомогенизиран, ама в какво?
Като се замисля обаче, се сещам, че знам отговорите на други въпроси, свързани със слоновете – нещо като наследство от времето на развития социализъм, когато повечето хора имаха относително нормално и развито чувство за хумор… Например има ли червени, сини и зелени слонове, по какво се познава дали един слон е влизал в хладилника (по онова време, за което говоря, хладилниците бяха направо микроскопичните по днешните стандарти „Мраз”-ове) или пък колко слона могат да пътуват в един „Трабант”… Все полезна информация, но за съжаление нямаща нищо общо с биологията и не можеща да доведе до отговора на въпроса…
                      Накрая не се сдържах и проверих в Google – могат да плуват гадините, да са живи и здрави!
Сигурно отдавна си задавате въпроса за кой дявол ги бръщолевя тези диващини – ще ви кажа: чувствам се невероятно щастлив, че в сряда заминавам при Дядо Коледа! Извинявам се за еуфорията!

неделя, 17 юли 2011 г.

Сивата мъгла


Страх ме е… Страх ме е от неизвестността… Сивата мъгла, гъста като мляко, ме обгръща отвсякъде… Не мога да видя нищо, особено бъдещето.
Обаче трябва да продължа да вървя… Но ме е страх! Ами, ако изляза от мъглата изведнъж, както влязох в нея? И това, което видя, не ми хареса?
Давам си сметка, че не ме е страх от лепкавата сива непрогледна мъгла, а от това, което тя скрива от мен. Затова стоя… Стоя в нея, въпреки че трябва да вървя… Но сърцето ми се е свило изтръпнало от страх. Какво да направя – да стоя вътре в мъглата, вдишвайки отровните й изпарения или да се срещна с действителността? Не мога да помръдна. Чувствам се парализиран…