Страх ме е… Страх ме е от неизвестността… Сивата мъгла, гъста като мляко, ме обгръща отвсякъде… Не мога да видя нищо, особено бъдещето.
Обаче трябва да продължа да вървя… Но ме е страх! Ами, ако изляза от мъглата изведнъж, както влязох в нея? И това, което видя, не ми хареса?
Давам си сметка, че не ме е страх от лепкавата сива непрогледна мъгла, а от това, което тя скрива от мен. Затова стоя… Стоя в нея, въпреки че трябва да вървя… Но сърцето ми се е свило изтръпнало от страх. Какво да направя – да стоя вътре в мъглата, вдишвайки отровните й изпарения или да се срещна с действителността? Не мога да помръдна. Чувствам се парализиран…
Няма коментари:
Публикуване на коментар