понеделник, 26 януари 2015 г.

В края на януари

Тъга… Невидимо душата стене…
На надеждата крилата са сломени,
вятърът студен в сърцето вие
и огънят полека в него гасне.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)