Баба Марта

Светът е объркано нещо… Или място за живеене… Или пък ние, хората, сме сбъркани… Не знам – нещо обаче със сигурност е объркано! Да вземем например този месец март – баба ти Марта явно е решила, че трябва да спре розовите хапчета, които са ѝ предписани от един доктор дето може да говори много спокойно и успокояващо докато те гледа втренчено в очите. Бабичката уж си отива, а сняг се сипе на парцали. Вчера пък мърморех, че ми беше жега. Абе времето се сменя по-бързо от настроенията ми! А това вече е проблем – би трябвало настроението ми да е функция от времето, а не мога да смогна. Тъкмо стане мрачно, дъждовито, облачно и студено, каквото ми подхожда напоследък, че дори завали и сняг, аз взема, че съгласувам емоционалното си състояние с него, а то вземе, че изведнъж изгрее слънце да ти се допие бира на открито. Аз започвам да полагам неимоверни нечовешки усилия да си го изсветля, та да мога да се заслушам в славеите, и тъкмо успея, а то като завали един сняг на парцали! Не, така не може да се живее! Нещо е сбъркано!