Днес имаше втори тур на местните избори. Избори имаше, но нямаше избор. Впрочем той в голяма степен отсъстваше и на първия тур миналата седмица. Но тогава поне имаше референдум, макар и удушен в зародиш. И правилно – населението не бива да бъде допитвано по важни и не толкова важни дела. Е, ако беше народ, може би по изключение… Но населението – категорично не! Да дорасне до народ, пък после ще видим…
Но не за утопиите ми е думата. А за месните (без „Т“) избори. Опитвам се да внеса малко хумор с играта на думи. Но пък и хуморът ми се оказва малко плосичък – населението отдавна не се връзва на месо (разбирай кебапчета или кюфтета). Днес играят двадесетолевки поне. А според проучванията - по-често петдесетолевки. Е, някой изкарва много повече, а политическият ни псевдоелит - обществени поръчки, финансирани от еврофондове. Но не луд този, който изяжда зелника, а този, който му го дава. Казал го е нявга съществувал мъдър народ.
Ще направя малка обиколка преди да се върна на темата за месото по изборите… Много хора, включително мои близки приятели, отдавна са се отказали да гласуват по избори. Дори когато е имало доста по-голям избор от днес. Те са избрали да гласуват целогодишно и постоянно, но словесно с изрази, насочени към управниците ни, от които, ако каруцарите ни още говореха български език, щяха да се изчервят. Обикновено подават вота си на масата между втората и третата, да речем заради малките деца боза, след което поради инстинкт за емоционално самосъхранение, гледат да не си развалят рахата задълбавайки в темата.
За тях те са си прави. Но всъщност и те продават гласовете си. Не-гласувайки. Защото това вдига електоралната стойност (как можа прост човек като мен, щом гласува на скапаните им безсмислени избори, да измисли този наукоподобен израз!?) на тези, които гласуват за кебапчетата. Проблемът е, че техните гласове (или по-скоро липсата им) се плаща с емоционално спокойствие. Винаги е било по-лесно, а в някои случаи и доста по-безопасно, да не се поема отговорност. Спестява душевни терзания. Но цената е още по-голямо интелектуално оскотяване на месното (без „Т“) население (да си кажа само – определено не съм вегетарианец). И то става все повече месо и все по-малко население.
Нещо като едни прасета, които даваха по новините преди време, които се бяха обърнали в един камион на един завой. Гледката беше комична на пръв поглед, но след 1-2 секунди всъщност емоционално покъртителна. Горките животни квичаха жално, опитвайки се да си подадат розовите зурли през процепите за въздух. Но само част от тях успяваха – по-задните отдолу бяха тъпкани от по-горните.
Чудя се тези прасета какво ли са си мислели преди да ги откарат до кланицата (тази информация не беше спестена от репортерите)? Ще кажете, че прасетата не мислят. Да, ама не, както казваше един от последните журналисти-професионалисти в България. Който е гледал куче, коте, а дори и папагал, ще потвърди, че животните имат самосъзнание и мислят. А, че прасетата са едни от най-интелигентите животни, е научно доказан факт. И в много отношения са доста по-близко до нас, отколкото ни се иска и колкото сме склонни да си признаем. Дали животинките са си мислели в онзи камион, че ги карат към светлото бъдеще? Или поне на няколкодневен курорт, както стана преди тези месни (без „Т) избори в едно село? И изведнъж – камионът се преобръща на завой поради неизправност. А какво ли са си помислили, след като са ги извадили от преобърнатия камион само да ги натоварят в друг, който вероятно е достигнал до крайната си дестинация? Дали са си мислели, че са спасени и повече проблеми не може да имат?
А дали някой видя аналогията с едно население, живеещо в нещо като технически неизправно държавоподобно образувание, пътуващо към „светлото“ бъдеще? Те и прасетата са били доволни до даден момент, а и как да не са, след като се разбрахме, че са тарикати – хранили са ги и не са ги карали да работят. Не съм видял някой да оре примерно с прасе, което предполагам, че е гъделичкало честолюбието им, гледайки воловете или конете, бъхтещи по цял ден. Тях даже и не ги и стрижат! Понякога може би дори са ги чесали зад ушите и са ги потупвали с възклицание: „Ех, Гоше, папкай, папкай!“ . И на никой не му е хрумвало да им строши хатъра, карайки ги да си развалят рахата в неделя да ходят да правят избор и да поемат отговорност. Били са истински щастливи в кочинките си!
Но стига толкова – днес гласувах без да имам избор. С отвращение за кой ли пореден път...
Гласувах единствено за да обезценя поне частично някой купен глас. Надявам се при ниската активност да съм го обезценил повечко! Предпочитам да карам, а не да ме возят! А и на шофьорите в отсъствие на малки деца им е позволено да псуват, било то и наум!
Няма коментари:
Публикуване на коментар