Лежа в леглото.
През прозореца ми надзърта самотна звезда. Опитва се да ми говори, но не мога да
я чуя. Твърде далеч е. Не мога да заспя. Затова се чудя какво иска да ми каже.
Остава ми само да предполагам. Опитва се да се бори с Вселената, но за да
свети, трябва да гори. А който гори, изгаря. Рано или късно… Освен това е сама.
Сама сред милиарди… Парадоксално!
Какво ли иска да
ми каже? Мога само да предполагам. Дали ми казва това, което си мисля? Или аз
разсъждавам за мен самия? Аз обаче не съм звезда. Въпреки че горя, не светя. Но
и аз като нея се чувствам отчайващо сам в тази тъмна нощ. Но нима мракът не
обхваща по-голямата част от Вселената? Физиците казват, че тя била пълна
основно с тъмна материя. Тъмна като мислите в главата ми…
Късно е.
Заспивам… Сам…
Няма коментари:
Публикуване на коментар