Звезди

Звезди да свалям вече няма -

нека греят недостъпни те

отдалеч ще им се наслаждавам

на душата в черното небе.

Нямам навика да публикувам НЕмои неща в блога ми, но тази песен казва изключително точно как се чувствам независимо, че до рождения ми ден остава месец: https://www.youtube.com/watch?v=VPhBI0jJoy0
Който е франкофон, ще разбере!

Баба Марта

Светът е объркано нещо… Или място за живеене… Или пък ние, хората, сме сбъркани… Не знам – нещо обаче със сигурност е объркано! Да вземем например този месец март – баба ти Марта явно е решила, че трябва да спре розовите хапчета, които са ѝ предписани от един доктор дето може да говори много спокойно и успокояващо докато те гледа втренчено в очите. Бабичката уж си отива, а сняг се сипе на парцали. Вчера пък мърморех, че ми беше жега. Абе времето се сменя по-бързо от настроенията ми! А това вече е проблем – би трябвало настроението ми да е функция от времето, а не мога да смогна. Тъкмо стане мрачно, дъждовито, облачно и студено, каквото ми подхожда напоследък, че дори завали и сняг, аз взема, че съгласувам емоционалното си състояние с него, а то вземе, че изведнъж изгрее слънце да ти се допие бира на открито. Аз започвам да полагам неимоверни нечовешки усилия да си го изсветля, та да мога да се заслушам в славеите, и тъкмо успея, а то като завали един сняг на парцали! Не, така не може да се живее! Нещо е сбъркано!

В края на януари

Тъга… Невидимо душата стене…

На надеждата крилата са сломени,

вятърът студен в сърцето вие

и огънят полека в него гасне.

Празни дни

Празни дни, изпълнени със мисли празни,

само демони в нощта компания ми правят,

лутам се безцелно, без посока в тишината

усещам само във гърдите празнината…

Празнота

Да заплача аз не мога от години,

а да се разсмея вече нямам сили.

Изсмуква ме в гърдите празнината

от сърцето някога лежало в нея.

Потъване

Гледам, но не виждам,
Слушам, но не чувам,
Дишам, но не вдишвам.
Светлините гаснат,
Цветовете избледняват.
Потъвам в сивата мъгла.