неделя, 24 юли 2011 г.

Плуващи слонове


Наскоро, ама съвсем наскоро, ми бе зададен екзистенциалния въпрос дали слоновете могат да плуват… Въпросът е особено екзистенциален за самите слонове, тъй като хипотетично от неговия отговор зависи това, дали биха оцелели във водата… Аз съм биолог и се предполага, че би трябвало да знам отговора му, ама аз съм по-особена порода биолог – молекулярен. А ние, молекулярните (а не мУлекОлярните биолози, както пише във военната ми книжка), въпреки че не колим мулета и други относително едри бозайници, сме свикнали да работим с обектите на нашите изследвания в смлян и хомогенизиран на субклетъчно ниво вид… Не, че не би могло слон да бъде хомогенизиран, ама в какво?
Като се замисля обаче, се сещам, че знам отговорите на други въпроси, свързани със слоновете – нещо като наследство от времето на развития социализъм, когато повечето хора имаха относително нормално и развито чувство за хумор… Например има ли червени, сини и зелени слонове, по какво се познава дали един слон е влизал в хладилника (по онова време, за което говоря, хладилниците бяха направо микроскопичните по днешните стандарти „Мраз”-ове) или пък колко слона могат да пътуват в един „Трабант”… Все полезна информация, но за съжаление нямаща нищо общо с биологията и не можеща да доведе до отговора на въпроса…
                      Накрая не се сдържах и проверих в Google – могат да плуват гадините, да са живи и здрави!
Сигурно отдавна си задавате въпроса за кой дявол ги бръщолевя тези диващини – ще ви кажа: чувствам се невероятно щастлив, че в сряда заминавам при Дядо Коледа! Извинявам се за еуфорията!

неделя, 17 юли 2011 г.

Сивата мъгла


Страх ме е… Страх ме е от неизвестността… Сивата мъгла, гъста като мляко, ме обгръща отвсякъде… Не мога да видя нищо, особено бъдещето.
Обаче трябва да продължа да вървя… Но ме е страх! Ами, ако изляза от мъглата изведнъж, както влязох в нея? И това, което видя, не ми хареса?
Давам си сметка, че не ме е страх от лепкавата сива непрогледна мъгла, а от това, което тя скрива от мен. Затова стоя… Стоя в нея, въпреки че трябва да вървя… Но сърцето ми се е свило изтръпнало от страх. Какво да направя – да стоя вътре в мъглата, вдишвайки отровните й изпарения или да се срещна с действителността? Не мога да помръдна. Чувствам се парализиран…

петък, 3 юни 2011 г.

Нощ

Тази вечер ще си легна
и тихо ще се постарая да заспя,
но знам, че няма да успея,
понеже теб до мен те няма.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Избягало време

Времето до теб безмилостно изтича
подобно на вода през сито,
свърши бързо то за миг
и пак оставам с любовта си сам…

О, мигове блажени с теб до мен,
колко бързо минахте край мен,
от едва започналата пролет
сега сте вече само спомен.

петък, 20 май 2011 г.

Цвете

Ти си цвете във безцветен свят,
без черно, бяло и дори кафяво,
дразниш ти студа от ред и скука
в ежедневие обагрено във сиво!

сряда, 18 май 2011 г.

Прилеп

Прилепът виси надолу със глава
застанал той във поза извратена
на обратно възприема той света,
невиждайки небето в своите крака.

Но знае той, че нощ ще падне,
ще разпери той крилата черни
неуловимо ще политне в мрака
на лов за жертвите си бедни.


18 май 2011 г.

понеделник, 16 май 2011 г.

Течна тишина





Течна тишина удавя ме във жега,
облаците по небето неподвижни спят,
тревата не помръдва вкаменена,
без дъх да мога да поема поема
лежа с вериги вързани крила
Лепкавата тишина душата ми мори,
в мозъка ми бавно се просмуква
дори по-страшна тя е и от лудост
в главата ми изпарзнена от мисли
усещам как ме завладява тя.
16  май 2011 г.