Днес реших /се реших/ да направя първата си стъпка в блогерството (извинявам се за тази грозна дума-чуждица, ама съм далеч от мисълта, че това ще е проза, поезия или журналистика). Чудя се на себе си защо ли го правя при положение, че най-вероятно единици ще са тези, които ще четат написаното. Дали подбудата за това не е собствената ми суета? Или смятам, че има какво да казвам от време на време на света?.. Какъв свят?! Зарекъл съм се да пиша на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! Може би малко и от двете…
В тази връзка бих бил истински щастлив, ако някой сподели мнението си относно поддържането на чистотата на българския език /на изкуствено дишане/. Или пък дори започне безсмисления и противен ми спор относно необходимостта от използването пълен член… Всъщност въобще не мисля да се занимавам с езикознание – голяма наука, в която съм обикновен любител. Може би исках просто да помоля коментарите да не са на „маймуница”, „шльокавица” /макар че има шльокавици, които стават за пиене/ и други подобни извратени и уродливи форми на българския правопис, като например тази, която се опита преди години да наложи официално един особено снажен по телосложение министър. Ако някой реши, че му се пише на латиница, може да си избере някой език, който я използва за азбука и да пише на него.
Както и да е – очаквайте включване /надявам се/ скоро!
E-то в повече в "simpelemind.blogspot.com" е грешка на нервните ми пръсти и общуването им с клавиатурата на компютъра, за което се извинявам! Но пък определено придава оригиналност и чар! ;)
ОтговорИзтриване