Есенно-депресивно

Краят на ноември дойде преждевременно в началото на октомври… Карам колата си в сивата софийска действителност. Наблюдавам около мен какво се случва. Измъчени хора притичват забързано за да избягат от дъжда, който вали само колкото да направи още по-непоносим преждевременно просмукалия се студ. Колите, доста често карани от самодоволни идиоти, ги обливат с мръсни пръски от локвите. Около мен – кални, в повечето случаи очукани автомобили. И още по-изтерзани 30-40-годишни автобуси, в които хората би трябвало да са по-доволни от останалите на улицата – тях поне не ги вали и не ги духа вятърът. Един автобус спира на спирката и аз, нямайки как да го задмина по тясната улица, спирам на свой ред зад него. Вглеждам се във физиономиите на пътниците. Нито една усмихната… Празни, блуждаещи в нищото погледи. Наблъскани като сардели в консерва. Въпреки че от „консервата“ ме делят поне две стъкла и няколко метра вятър, мога да подуша спаружената сладникава миризма на понамокрени отдавна непрани дрехи, смесена с телесните миризми на онези, които вярват, че в месеца е достатъчно едно къпане. Те са малцинство, но пък създават микроклимата на останалите. Или пък не са малцинство… Не знам, не мога да преценя. Автобусът тръгва и избълва черен дим, който вече наистина ме кара да ми се догади, а не е плод на олфакторни халюцинации. Забравил съм да включа климатика да върти само въздуха в колата.

Замислям се, че на мен ми е добре – топло ми е, сухо ми е, слушам по радиото музиката, която обичам. Майната му на глобалното затопляне и изгарянето на фосилни горива отделящи въглероден диоксид. Мигът на щастие обаче е мимолетен. Незнайно защо мислите ми се пренасочват към това да подлагам всичко на съмнение. Може би професионална деформация. Така или иначе си задавам въпроса дали наистина ми е добре. Не мога да отговоря. Или ме е страх.

Привидно, давам си сметка, би трябвало да ми е добре – карам собствената си кола, която макар и да не е лимузина, е млада за българските стандарти, а освен това чужд задник не е пърдял в шофьорската седалка. Един вид би трябвало да съм горд и доволен от нея. Но на нас, хората, ни е заложено да сме алчни – свикваме бързо с това, което имаме и веднага искаме повече. Давам си сметка за това, но виждам още по-нови и с повече удобства коли. Е, вярно, че в общия случай зад волана стои обикновено полусловесен хуманоид, но след като той, с двете си мозъчни гънки, едната от които отговаря за вдишването, а другата за издишването, може да си позволи такава кола, защо по дяволите аз, с образованията ми, чуждите ми езици и ръцете ми, които минават за сръчни, не мога?

Решавам да се успокоя, опитвайки се да го надцакам с професията ми и длъжността ми на университетски преподавател, които в едно нормално общество обикновено минават за градивни, че дори и престижни… Кого заблуждавам?! В ушите ми прокънтява въпросът на един лейтенант от казармата: „Абе, ти да не си оня, дет’ е учѝл за виШУ?“ (Бях един вид легенда - единственият в поделението, който е завършил университет). Действа ми отрезвяващо – на тази територия населението не цени образование, наука, изкуство и тям подобни щуротии. Гледа на тях недоверчиво като на буржоазни интелектуални извращения, без обаче да знае смисъла на тези думи. Тук, унесен в размисли, а и страсти, за малко да се натреса в един лъскав черен „Лексъс“ със страничен профил на настъпена хлебарка, чийто едновежд стопанин на видима възраст 22-23 години явно не е чувал, че има Правилник и Закон за движение по пътищата, а още по-малко за упоменатото в тях предимство… Размяна на клаксони и твърде неакадемични изрази по адрес на родители от женски пол до n-то коляно. Е, вярно, че той не ме чува през затворените прозорци, но пък и аз него не го чувам… Квит сме и продължаваме… Дори донякъде съм му благодарен, че отклони съзнанието ми от депресиращите мисли за това как обществото гледа на образованието и културата. И все пак за мен е несправедливо в компютъра на колата му да има записана многократно повече информация, отколкото в главата му! За изчислителната мощ да не говорим…

В последен опит решавам да се позитивирам като да насоча мислите в друга посока – собствения ми кръг от приятели, познати и роднини, така да се каже хора, на които държа и, предполагам, ако не всички, то повечето също държат на мен. И тук надеждите ми за оптимизъм се сгромолясват – това са хора от моята, изчезващата порода. Давам си сметка, че това е констатация в буквалния смисъл на думата – ние, имам предвид най-близките ми, или не се възпроизвеждаме въобще, или пък тези, които го правят, определено не правят прираст с едното или двете си деца (впрочем тези с децата са малцинство). Мамка му, сега, когато ми трябва, няма кьорав джигит на пътя, който да ме отклони от мислите ми, няма никакъв!

Продължавам да се питам къде съм в личен план и накъде отивам. Отговорите не ми харесват – в България съм, а ние всички отиваме в историята… Е, някои емигрират, други пропуснахме шанса си… Сами сме си виновни!

Прибрах се.

Вакуум

Пусто е в душата,

Болно е сърцето,

Празен е денят,

А светлината гасне...

За изборите до дупка, пардон катарзис

Писна ми! Ама определено ми писна разни нискочели мякащи експерти с големи надочни валове да ми обясняват колко лошо, страшно и прочие ужасно било да има предсрочни избори! Камо ли серия от предсрочни избори! Сакън, бе, джанъм! За мен, напротив, като средностатистически интернет-лумпен, това би било катарзис, ама истински катарзис на и за политическата ни система. Въпрос на математика...

Ще се опитам да го обясня, макар и да не съм математик, по начин, така че да е пределно ясен на всеки почти пълен идиот.

На последните избори гласуваха няма и 50% от избирателите. Те струваха около 30 милиона лева на държавата. От тях всички негласно признават, че около 10% гласовете са купени. Ако приемем, че общият брой на гласоподавателите е около 5 милиона, то 10% от половината прави 250 000 гласа. Тези 250 000 гласа средно вървят по 100 лв. парчето по цялата верига от брокери и цигански тартори (въпреки че самият купен "гласоподаветел" взима само малка част от тях и си остава на същото мизерно ниво на съществуване). Това прави точно 25 милиона лева. 25 милиона от парите на мафията, която единствена купува гласовете, макар и през различни партийни подлоги и гъзолизци. Тоест, мафията плаща за изборите горе-долу толкова, колкото плаща и държавата.

Бедната ни държавица може и да не е от най-проспериращите (поради същата тази мафия, която ѝ пие кръвта като един гигантски кърлеж), но все пак е държава. А една държава винаги може да намери 25, 50 или 100 милиона. По друг начин стои обаче въпросът за мафията - тя ще плати веднъж, ще плати втори път, евентуално и трети, но рано или късно ще дойде момент, в който тя вече няма да може да плаща. Или поне не на всички. И тогава какво? Катарзис! Истински! Щото и мафията ни е на нивото ни - зла, но калпава.

Сценарият обаче може да проработи само, ако изборите са до дупка, пардон до катарзис! Защото след купени избори идва купено правителство. А купеното правителство, както е известно, захранва пряко и косвено мафията, която пък изтощава държавата. При отслабването на силата на мафията в резултат на по-малко и по-малко купувани избори и съответно правителства, пропорционално расте силата на държавата. Тоест би могло да се стигне до момент, в който мафията ни ще се маргинализира примерно до улична търговия с контрабандни цигари.

 И ако днес нови избори незабавно биха имали катарзисен ефект, то след 6 месеца него няма да го има. Просто защото мафията ще си е възвърнала инвестициите. Щото нашата мафия може да е тъпа на нивото на родните "политици", но за разлика от тях не спи! Следователно не трябва и ние да спим!

(Не)фокусирани мисли в ден седми на протеста

Значи… (Много обичам да започвам със „значи” … :P) Та значи – държа първо да отбележа, че аз се имам за патриот. Днес се случиха няколко неща, които наистина ме подразниха и ме накараха да напиша тези редове. Искам да си остана патриот, а не да ме превръщат насила в националист!

Думата ми е за някои деяния на някои зам. министри на образованието, на които не им помня имената, слава Богу, и които се надявам силно да не се задържат достатъчно, че да ги запомня. Става дума за тези зам. министри, които безразсъдно си играят с огъня, въвеждайки промени в авторите и творбите, които се изучават по литература… Те ще се сетят за кои от тях иде реч, както и за кои творби става дума. Българинът е доста търпеливо животно, но хайде да не видим къде се намира прагът му на търпимост, особено в тези дни на протест и на изострена социално-революционна обстановка! Нямам нищо против никой от по-съвременните автори, но нека това да не е за сметка на Ботев, ако може! Че като чета какво се случва, определено ми идват идеи примерно за подстригване с лопата или тесла … А това са кощунствени идеи, които вадят животинското у човека, поради което трябва да се потискат мноооооого дълбоко и да не им се позволява да изплуват в съзнанието. Твърдо съм убеден, че и без това нивото на средното ни образование е на нивото на парламента ни, така че не би навредило на интелектуалния статус на българския ученик да се разширява учебното съдържание, вместо да се правят каквито и да е било замествания. Да обобщя накратко: долу изцапаните с пари мръсни лапи от автори като Ботев или Вазов! Аз съм зодия едър рогат добитък, а на бик червено не е благоразумно да се показва…

Имам да кажа и няколко думи за някои от лозунгите по митингите. На мен предците ми са гинали в буквалния смисъл на думата през Априлското въстание. Не смятам обаче, че е липса на родова памет или родоотстъпничество да не мога да приемам да се делят в днешна България хората на етнически или расов признак. Никой не е виновен, че се е родил турчин, циганин или танзаниец примерно. Историческата ни памет на българи никога няма да изтрие спомените от петвековното угнетително турско робство, а и не е необходимо. Само че има една малка подробност – не всички турци са клали българи, а тези от тях, които са извършвали зверства над българския народ, са го правили май за последно преди повече от 130 години… Така че докато някой турчин не прояви мераци да ме коли в качеството ми на българин, то той за мен ще си остане човек. Което изключва възможността думата „турчин” да я използвам като обидна квалификация за поредния шизофреничен политик-продажник. Не казвам, че трябва да се търпят българските политици - крадци и продажници, както етнически българи, така и етнически турци, но те са пренебрежимо малцинство като процент и от двата етноса в Родината ни, да не говорим, че май сред нас, българите, може и да са повече в процентно съотношение… Затова призовавам протестиращите заедно с мен всеки ден по улиците да заменят „турци” с „башибозук” за корумпираните политици етнически турци и „еничари” за българските политици - ибрикчии, които л…т г…те на първите! Много по-точно е като квалификация, при това не се засягат честните българи и честните турци в България. Народ, който гледа назад, лесно може да се спъне вървейки напред.

За боклуците и чистенето

Ние, българите, страдаме от дълбоко вкоренени в представите ни стереотипи. Един от тях е, че си мислим, че знаем всичко за Турция и турците като народ... А колко много грешим! Какво може да знае един 7 милионен народ, съставен предимно от застаряващо население и в състояние на демографски колапс, за народ от 70 и повече милиона, при това в състояние на демографска експанзия?!

Бързам да кажа, че тази публикация не цели да правя реклама на Турция - дедите ми са се борили активно срещу турското робство, което ни е гнетяло в продължение на пет века, за което пък са заплащали включително и с главите си. Но аз също така вярвам, че за да има един човек или народ бъдеще, той трябва да не забравя историята, но да живее за бъдещето, да гледа напред докато върви. В противен случай рискува да се спъне. Ето това са направили нашите южни съседи докато ние сме спали - тръгнали са напред... И продължават, поне интелигентната и активната част от населението, да не позволяват погледа да се извърне назад.

Последните няколко дни аз прекарах в командировка в Турция и се сблъсках с т. нар. от турското ислямистко правителство "терористи". Те правеха демонстрации и протести през цялото време, ходеха на тълпи по улиците и скандираха неразбираеми за мен неща, полицията ги поступваше от пердах, но те не се отказваха. Това бяха предимно лица на млади, образовани, одухотворени и усмихнати хора, най често загърнати с тяхното знаме. На тях явно им беше писнало да ги връщат към средновековието, да забраняват на практика консумацията на алкохол, да връщат забрадките на жените и да ги карат да вървят с наведени глави една крачка след мъжете... Бореха се за светската държава, която бавно им отнемат, но която е довела до това, че днес ЕС може да завижда на икономическия растеж на Турция.

Но не и за протестите, демагогията на правителството или изопачаването им в медиите ми е думата - това за съжаление в последните десетилетия е прието за "норма" почти навсякъде по света - от най-изостаналата държава до най-великата демокрация...

Оказа се, че аз имах какво да науча - как се протестира интелигентно (освен твърдо и решително непоколебимо, когато конкретните обстоятелства, например водно оръдие или граната със сълзотворен газ, го налагат). Младите хора бяха решили, че искат да изчистят държавата си - в буквалния и преносния смисъл на думата. За момента се справяха не особено успешно в преносния, но ме порази как това ставаше в буквалния...

Последната вечер от пребиваването ми с колегите ми, с които бяхме излезли да вечеряме и да се поразходим, ни направи впечатление нетипичната (да си го признаем по съседски) чистота по улиците. Учудихме се, но бързо изоставихме темата без да се замисляме повече. На другата сутрин обаче, докато чаках да стане време да се насоча към летището, излязох да се разходя из града. Жегата ме накара по едно време да седна на сянка в едно кафене и докато бавно си сърбах с удоволствие кафето, забелязах поредната група демонстранти. Бяха на външен вид между 14 и 24 години... Повикаха 10-15 минути неща, които не разбрах, след което се разпръснаха. Много скоро след това тези момчета и момичета се появиха отново, оставайки закичени със знамената, с чувал в едната ръка и с латексова ръкавица на другата, започнаха да правят щателна оборка! При това не само на мястото, на което протестираха, но и покрай уличните заведения, където не те бяха виновниците за натрупаните през нощта боклуци. Бяха усмихнати, симпатични и старателни. Минаха като вълна през градинката и улиците и след тях всичко беше чисто!

Въпросната гледка, освен че ме порази, ме накара и да се замисля - кога ли и ние ще изчистим България... Не "за един ден", не и за седмица или месец, а завинаги! В буквалния и в преносния смисъл! Или може би първо трябва да изчистим душите си?

Браво, момичета и момчета! Стискам ви палци да успеете!  И ви благодаря, че ме научихте на нещо ново - как може да се протестира по един интелигентен начин! Дано и ние се научим да чистим, че мръсотията тук е не по-малко... 

За писоарите в Ректората...

Преди няколко години в една от тоалетните на Ректората на СУ, точно над писоарите, някой беше надраскал: "В ръцете си държиш бъдещето на България!". Тогава надписът ми се стори находчив и забавен, като по онова време го възприех в "демографския" му смисъл. Днес обаче, неясно защо или по-скоро ясно, слушайки по радиото новините за гласуването на кабинета на Българската Социалистическа Атака за Права и Свободи, се сетих за него и направих неприятната асоциация между бъдещето на България и една дума, която в различните ѝ синонимни форми в разговорния език, се пише с три букви... Не, че имам нещо против Партия "Атака" или "Движението за Права и Свободи"... Е, признавам, че имам вродена недоверчивост (да не употребявам по-силни думи като например непоносимост) на човек, който има съзнателни спомени от времето на мечтите за светлото комунистическо бъдеще, към "Българската (така наречена) Социалистическа Партия", но и това щях да преглътна, стига да беше по правилата на играта, а не по процедура (каква хубава българска дума, с такъв хубав природен смисъл)... Но определено не мога да възприема правителство, което се крепи (независимо как ще нарекат процедурните си партизански хватки отделните партии) едновременно на ултранационалисти и етническа партия, срещу която джафкат като беззъб пекинез същите тези ултранационалисти. Независимо, че и двете са заченати от НЕбившата Държавна Сигурност. Звучи ми, не знам как точно да го кажа, някак си най-малкото изключително нечистоплътно! Тази сметкаджийска коалиция на хрантутнцитие предизвиква психосоматични реакции изразяващи се в напъни за повръщане. Има граници в политиката, неписани граници, които никой не трябва да си позволява прекрачва на никаква цена. Именно защото са неписани! Такива, които се поставят от вродените в повечето нормални хора усещания за морал. Иначе не отричам на никой правото да има своите политически разбирания и мнения за политиката - както на нашите съграждани с не-българска етническа принадлежност, така и на обикновените националисти-непартийци. Стига да защитават идеите и вижданията си по правилата на съвременната европейската политика. И най-вече да не са на дебела заплата на олигархичната мафия, развиваща се като тумор в българския народ (тук имам предвид всички български граждани от всички етноси и религии).

Та оказа се, че надписът от писоарите всъщност е бил доста пророчески, макар и в преносния му смисъл. Поради тази причина това е първото правителство, което няма право на нито ден, нито дори час, кредит на доверие. Това е правителство, което не е избрано от мнозинството на Народното събрание, да не говорим въобще за мнозинството на изстрадалия ни и изпатил народ или поне тази част, която си направи като мен труда да отиде да гласува. Сигурен съм, че то не избрано и от мнозинството от редовите членове и симпатизанти на посочените три партии. Това е правителство, което трябва да се следи не под лупа, а под микроскоп, при това без прекъсване, защото, да си призная честно, имам предчувствието, че едно от малкото предприятия, които ще са на печалба от неговото управление, ще е Терминал 1 на летището. Смятам не е необходимо да уточнявам защо точно първи терминал... Дано не съм пророк! Такова чудо не помня да е ставало през 23-годишния ни псевдодемократичен преход! Дори и по времето на правителството на г-н Беров, срещу което стачкувах някога като студент. Майната му, ако тогава знаех какво ме чака 18-19 години по-късно, въобще нямаше да стачкувам, камо ли да чакам да се строи Терминал 2, и щях да си бия камшика през единствения по онова време!

Ти заминаваш

Времето до теб по-кратко бе от миг,

в тази утрин изгрява слънцето сиво,

част от моето сърце отнасяш надалеч

и за миговете с теб ридая аз неутешимо.

Опитвам се да те успокоя, но аз самият вътре плача,

изплуват спомени за времето прекарано до теб,

но карат ме и те жестоко аз да страдам

защото липсата на топлината ти аз осъзнавам.